Белла - Брукс #3 Розово

50 Микейла

Позната топлина, познат аромат на канелените кифлички, които майка ми правеше. Но всичко друго беше променено. Не бях идвала от година, а те бяха направили ремонт. Знаех го. Тя ми каза, но не предлагах, че се е променило толкова много. Старото канапе с петно от кетчуп, което брат ми беше оставил след един купон вече го нямаше. Оранжевият диван го нямаше, а на негово място стоеше бежов на цветя. Разсмях се. Майка ми не харесваше старият, защото беше оранжев, а на този цветята бяха в същия цвят. Стените също бяха променени. От зелени бяха станали бледо лилави. Отново беше цветно, отново беше красиво по странно смешният начин на майка ми, все още крещеше от нужда да се изхвърли всичко. Безкрайните ми опити да я убедя да променим всичко отново бяха ударили на камък. Майка ми беше взривила нова цветна бомба в къщата. Не исках все още да ходя в стаята ми. Не исках да виждам в какво се е превърнала. Когато влязох в кухнята ароматът на канелени кифлички се засили, но канелени кифлички нямаше. Нито родителите ми. Кафемашината беше сменена. Най-накрая го беше направила. Старата правеше ужасно кафе. Не че щях да мога да опитам кафето от тази. Само при мисълта за кафе отново започна да ми се гади. Затова просто излязох. Задната веранда изглеждаше добре след последното пребоядисване от баща ми. Беше си същата и на места си личаха следите от четката. Загледах се в розите. Бяха в различни цветове, а тази година имаше и жълти. Най-накрая ги беше добавила. Побързах да сляза до тях за да ги помириша. Галех нежните листенца и се мъчех да си спомня. Розите бяха тук и когато бях малка, обичах да ги късам и да ги събирам. По една шепа розови листенца на нощното ми шкафче разпръскваха аромат из цялата стая. Майка ми се разсърди и започна да оставя ваза с рози. Но аз не спрях да късам листенцата и да ги разпръсквам из стаята. Този период беше продължил около пет месеца, до осъзнаването ми. Стоях на същата тази веранда, седнала на същата като тази люлка и гледах храстите. Бяха останали малко цветове, които едва се виждаха от върховете. От тогава започнах да купувам розови листа и спрях да осакатяват розите на мама. Спрях да вземам, само давах. Не исках нищо, освен розите да бъдат цели. Сега имаше и жълти. Представих си как бих откъснала нежните копринени листенца и как бих ги посипала по леглото си и как ароматът им би попил в завивките. После би полепнал по кожата ми. И точно когато го измислих вратата се отвори.