Белла - Брукс #3 Розово

#32 Микейла

Беше изминал почти месец откакто се видяхме с Лиъм за последно. Не се чувствах добре. Бях отпаднала и ми се спеше ужасно много. Почти постоянно и дори кафето не ми помагаше. А снимките щяха да започнат. Исках да го видя преди да заминем с Джими и екипа за ЛА. Вълнувах се. Не се бях снимала от доста време и започнах хранителен режим, с което Джими си обясняваше отпадналостта ми. Исках да му вярвам, но бях сигурна, че е нещо друго. Просто не спирах да мисля за Лиъм и причината поради която замина. Той не ми се обади нито веднъж. Ако искаше можеше да открие номера ми, както направих и аз. Но нямаше да му се обадя първа. Няколко пъти бях готова, но се отказвах. Не исках да го притискам, а и аз самата не знаех какво искам. Бях сигурна, че искам него, но не бях сигурна какво точно исках и до къде бях готова да стигна.
-Скъпа! - отворих на Джими и го прегърнах. - Готова ли си?
-Нали тръгваме утре?
-Тази вечер? Парти? Брат ми и Лили се прибират? Забрави ли, глупачето ми?
-Напълно! Съжалявам!
-Хайде сега, няма да плачеш!
-Не знам какво ми става!
И наистина. Нямах представа защо сълзите се стичаха от очите ми.
-Разбира се, още е рано...
-Ще бъдем в апартамента на Лиъм!
-А това си спомняш!
-Разбира се, че помня...
-Хубаво! А сега се обличай!
Него все още го нямаше и бях сигурна, че той нямаше да дойде. Особено ако знаеше, че аз ще бъда там. Но все пак облякох розовата рокля, която стигаше до над коляното ми. Беше без презрамки и имаше сърцевидно деколте. Обожавах я. Беше на Луис и ми я беше подарил след последната ми фотосесия с неговите дрехи. Обожавах и него. Само че не знаех за връзката му с Джими. Беше ми странно да мисля за тях по този начин. За всички момичета с които се ограждаше Луис. Не виждах как Джими се всисва там. Може би и затова не е продължило дълго. Ставаха наистина доста странни неща, но в този момент не исках да мисля за тях. Погледнах се още веднъж в огледалото. Оправих си червилото и се усмихнах на отражението си. Така както щях да се усмихна на Лиъм, ако беше там.