Белла - Брукс #3 Розово

45 Микейла

Той не се появи, а трябваше да го видя и да му кажа. Той беше мой, аз бях негова, а човекът, който растеше в мен беше изтъкан от моето и неговото ДНК. Дори и да не ме искаше вече, аз щях да родя и отгледам детето. Чаках твърде дълго и преживях твърде много и да го имам беше истинско щастие. Бях щастлива. Усмихнах се и дочух гласът на Джими.
-Точно така, Кейла! Перфектна си! - той продължаваше да снима, а усещах как ставах все по-щастлива. Сякаш едва сега осъзнавах, че съм бременна.
-Перфектни снимки, Кейла! - Луис дойде при мен, усмихвайки се. - Можеш да си починеш, да обядваш, следобед ще продължим.
Прегърнах го.
-Благодаря ти, Луис!
-За какво? Ти си перфектна!
-Затова, че ме измъкна от Ню-Йорк! Сега там е много студено.
Той се разсмя и ме целуна.
-Отивай да се преобличаш! Ще те чакаме с Джими в ресторанта на хотела.
***
Влязох в студиото и се запътих към гримьорната. Развързах роклята и я смъкнах по раменете си. Видях го в огледалото. Той беше зад мен. Сложи ръцете си на талията ми и целуна врата ми.
-Отидох на мястото на снимките, но нямаше почти никой.
Обърнах се към него и му се усмихнах.
-Събудих се сама...
Прегърна ме и въздъхна
-Маркъс ми се обади. Да ми напомни, че трябва да тренирам и да ми даде работа. - целунах го съвсем леко по устните и той се усмихна. - Не исках да те будя...
Повдигнах тениската му и прокарах ръцете си по корема му. А той ме притисна към плота.
-Хайде да се качим в стаята ми! - предложих му.
-Не искаш ли първо да хапнем? Умирам от глад!
Целунах го. Едва ли щях да успея да изям нещо без да повърна.
-Имам нужда от душ. - прошепнах.
-Все още нямаш.  Довечера обаче ще направя така, че да имаш. Сега имаш нужда от храна.
Заканата му ме накара да потреперя. Бях възбудена, както никога. Бях готова да му се отдам навсякъде. Хормоните ми определено си играеха лоша игра с мен.
-Хайде да вървим, докато не съм ти се нахвърлил още сега!
-Трябва да се облека.
Той ме пусна.
-Бих предпочел да те гледам как се събличаш, но и това ще свърши работа.
-И това ще стане по-късно!
-Обещаваш ли? - усмихна ми се и взе един стол за да седне и да ме наблюдава как се преобличам.