Белла - Брукс #3 Розово

# Камерън

- Бях на шестнадесет, когато се присъединих към ЕлБланко. Отначало си мислех, че е просто банда, която ще ме изкара от гетото на Сан Антонио и от мизерията, но се лъжех. Бях навлязъл в дълбоките води на мексиканската мафия в Сан Антонио. Наркотици, оръжия, проститутки... Имаше от всичко. Имаше и много пари, които бяха моята цел. - не можех да повярвам, че разказвам това на приятелите си. Не трябваше и знаех, че след това вече нямаше да мога да се възползвам от програмата за защита на свидетели, но вече доста дълго време ги лъжех  за това кой съм и от къде идвам. Това беше краят на Камерън. - Станах Камерън, когато бях на деветнадесет. Отне ми три години за да се реша да ги предам. Месец след като се присъединих видях как най-добрият ми  приятел убива. Аз не исках да го направя. Убиха баща ми и брат ми. Този същият, който мислех за приятел и за малко не ме уби, изнасили сестра ми и тя после се самоуби. Името му е Мигел, а моето Карлос Гарсия и не съм от Лос Анджелис. Сега трябва отново да бягам защото както вече сте разбрали сте в опасност, а аз не мога да си позволя да загубя още някого, когото обичам.
Погледът ми мина през всички. Приятелят ми и съквартирант, който за малко не умря заради мен и бременната му приятелка, брат му и Ашли, която все още беше невероятна жена и Моник, жената, която обичах и която чаках да ме зареже. Сега вече щеше да го направи. Тя стоеше и ме гледаше с отворена уста. Трябваше да се махна от тук, от тях, от нея.
-Мислех си, че не трябва да знаете всичко това и бях прав, но вече е късно. Не мислех, че ще се задържа толкова дълго тук. Трябваше много по-рано да си отида, преди някой от вас да пострада. - посочих Лиъм, който все още беше омотан с жици и тръбички. - Но наистина ми харесваше тук...
-И просто така ще си тръгнеш! - Моник ми се развика.
-По-добре не викай, Моник! - Анди беше прав, но тя не го послуша. - И къде си мислиш, че ще отидеш?
-Това няма да го разберете, трябва да забравите за мен и това, което чухте...
-Аз живях с него... - каза Лиъм
-Аз спах с него! - тя не спираше да крещи. - А сега ще ме зареже защото някой едва не те уби!
-Моник! -Микейла се изправи от стола.
-Да мълчиш, Кейла, защото ти си виновна за всичко! Ако се беше съгласила да си с мен нямаше да се стигне до тук!
Това което последва, обаче не го очаквах.
-И сега ще трябва да скитам по света, защото не мога без този... - тя ме посочи и погледна. - Глупак!
Да, бях глупак, но пък тя не можеше без мен...но трябваше да може, защото щеше да й се наложи, защото не можех да й причиня всичко това.