Белла - Брукс #3 Розово

#10 Лиъм

Следващите две седмици идвах в офиса само за да видя Микейла, да си поговоря с нея и между другото да я поканя на среща, но нея все я нямаше. Всяка сутрин прекрачвах прага, но там ме очакваше единствено Денис, която постоянно въздишаше след мен. Беше сладка и дори красива, но не беше Микейла. Не исках да й давам напразни надежди, но не можех и да бъда груб. Не беше в мой стил. Затова и днес, след като излязох от асансьора й се усмихнах. Бях тотален идиот. Вярно беше, че се усмихвах и поздравявах всички, но накрая просто нямаше да мога да й откажа среща и пак щях да попадна в безизходица, както с последното ми гадже. Бях с Лина в продължение на две години само защото не можех да й кажа не.
Микейла беше тук днес. Когато я видях сигурно изглеждах като Денис.
-Ела с мен! - Ашли се беше появила от никъде и ме задърпа към кабинета си.
-Тъкмо пристигнах. Какво ти става?
Тя затвори вратата и се облегна на нея.
-О, я стига! Ти си падаш по нея!
-Аз...
-По-добре замълчи, Лиъм! И въобще не се усмихвай на Денис! Тя няма да се задържи дълго тук.
-Защо толкова мразиш рецепционистките?
Тя се взираше в мен и очакваше да се сетя.
-Една се опита да ме убие! Забрави ли?
-Не, по дяволите! - тя се хвана за корема.
-Не говори така пред бебето ми!
Тя наистина беше луда! Сложих ръцете си на кръста и не знаех какво да й отговоря.
-Искам да знаеш, че Микейла е тук днес, но не мисля, че е особено добра идея да правиш каквото и да е.
-Защо?
-Просто я остави. Преди да те срещне излезе от много болезнена връзка. Ти беше просто моментно забавление...
Не исках да я слушам. Застанах пред нея.
-Отдръпни се от вратата, Ашли!
-Няма! - тя въздъхна, а на мен ми идеше да се хвърля от прозореца, въпреки че щеше да ме заболи. - Лиъм, знаеш, че те обичам и не искам да страдаш, а Микейла ще те накара да страдаш много.
-Разбрах вече, че не ме иска. Искам да знам защо, но тя ме игнорира. Затова сега ще изляза от тук и ще говоря с нея преди отново да ми избяга.
Тя се отдръпна от вратата и аз минах покрай нея.
Когато излязох от кабинета на Ашли Микейла разговаряше с Джими Лойд. Веднага смених посоката към кабинета на брат ми. Моник само ме изгледа, когато влизах. Нямах представа как изглеждах след като дори тя не посмя да ми каже нищо и ме гледаше с отворена уста, а брат ми се разхождаше нервно из кабинета си. Когато ме видя се спря.
-Добре ли си, Лиъм?
-Какво можеш да ми кажеш за Микейла?
Той сложи ръце на кръста си.
-Какво те интересува Микейла? Защо ме разпитваш за нея? Тя не е за теб. Харесвам я, не ме разбирай погрешно, но вие сте толкова различни и...
-Тя е жената, Маркъс!
-Коя жена? Не ми казвай, че си се влюбил в нея за две седмици!
-Жената, Маркъс! - гледах го и чаках да се досети. Поклатих глава и чаках. И той направи същото сякаш не знаеше за какво му говоря, но изглежда наиситна нямаше представа за какво му говоря, затова продължих.
-Жената от сватбата на Лойд!
Разбрах кога се досети, защото отвори уста и ме гледаше в продължение на минута без да мърда и без да диша. Накрая изстреля информацията толкова бързо, че едва разбирах какво ми казва.
-Мъжът й изневеряваше и се разведоха, когато той напарви дете на другата. Никога няма да те възприеме като нещо сериозно. Не мисля, че трябва да правиш каквото и да е било.
-Аз просто искам да си поговоря с нея, но тя все ми бяга.
-По-добре се откажи.
-Няма да стане! Харесвам я и нямам намерение да я наранявам.
-Ти не, но тя теб наистина ще те нарани. Тя го обичаше и може би никога нямаше да го остави. Не знам кой точно поиска развода. Носеше се слух, че е той, защото искал да осигури сигурен дом с двама родители за детето си, макар, че съм сигурен, че в момента изневерява и на нея.
-Няма значение, аз...
-Микейла не е за теб, Лиъм!
Просто нямаше да изляза на глава с брат ми и жена му. Нямах представа кой от двамата беше по-луд или кого от двамата пръв ще убия. Исках просто да говоря с нея. Не ме интересуваше миналото й или бившият й мъж. Излязох от кабинета на брат ми и видях Джими Лойд, който вече говореше с Моник. Когато ме видяха и двамата млъкнаха. Приближих се по-близо до тях и погледнах първо Моник, а след това и Джими.
-Къде отиде Микейла? - той погледна Моник, след това върна погледа си на мен, а аз отместих поглед от него само за да видя доволната физиономия на най-добрата приятелка на брат ми и отново погледнах Лойд.
-Отиде в студиото ми!
-Благодаря!
-Обаче ще я намериш в гримьорната.
Чух го да казва, докато се  отдалечавах от тях.