Белла - Брукс #3 Розово

#14 Микейла

Събудих се с ужасно главоболие, а едно топло тяло се беше увило около мен. Главата му беше заровена в шията ми и дъхът му леко ме гъделичкаше. Трябваше да се изднижа по най-бързия начин. Трябваше да си тръгна по-рано. Не помнех почти нищо от снощи. Не можеше да съм пила толкова много, че да не си спомням. Исках да си спомням секса с него. Само че бях пила твърде много и вече беше светло, което означаваше, че съм спала твърде много. Съвсем бавно и внимателно го отлепих от мен и се изправих. Бях гола, а роклята ми беше прилежно сложена на един стол. Първо обух бельото си, а след това и роклята. Съвсем леко се измъкнах от стаята и се отправих към изхода. Якето ми беше метнато на дивана във всекидневната, заедно с чантичката ми. Значи можех да се обадя на Моник за да разбера къде е. Дочух гласове в кухнята. По точно гласът на Моник. Върнах бързо телефона в чантата и отидох натам. Моник беше там и пиеше кафе с Кам, облечена в една от тениските му и неговите боксерки.
-О, Кейла! Събудила си се. Ще тръгваме ли или първо ще пиеш кафе?
-Ти, какво правиш тук облечена така..
Кам се притисна в нея.
-Ще я вкарам в правия път.
-Мечтай си Камерън!
Само че той не я послуша и зарови главата си в шията й.
Стонът й само показваше колко й харесва.
-Ще изпиеш ли едно кафе, Кейла? - попита ме Кам веднага след като се отлепи от приятелката ми. А аз не спирах да ги гледам с отворена уста.
-Ще изпие, докато се преоблека. - тя ме дръпна и ме сложи да седна на един стол. - Веднага се връщам.
-Какво й става? - попитах Кам, когато тя изчезна от кухнята.
-Реши да се пробва с мен след като осъзна, че няма да я огрее при теб. Нямам нищо против.
-Ама тя...
-Тя е би, ако не си разбрала още.
-Аз си мислех, че си пада само по жени.
Той се усмихна. Рядко виждах усмивка на лицето му. Беше толкова загадъчен. Никой не знаеше за него почти нищо, само това, че е дошъл с Карл от ЛА. И след това започва работа като охранител при приятелите на Моник.
-Само не ми казвай, че ревнуваш!
-Аз не съм...
-Да, затова я целуваше така снощи!
-Какво? Какво съм правила?
-По-добре да не знаеш!
Обърнах се към вратата, а Лиъм стоеше там по боксерки и супер секси рошава прическа "току що изчукан".
-Мили Боже! - зарових лице в шепите си.
-Мислех, че вече си тръгнала!
-Чака Моник. - отговори му Кам вместо мен.
-Аха... - само това беше отговора му.
-Готова ли си? - Моник се показа на вратата. Исках да се махна възможно най-бързо от този апартамент и от Лиъм. Затова и веднага се изправих.
-Точно така, бягай, Кейла! Да не забравиш, че трябва да забравиш!
Не го разбирах. Вече бях забравила.