Белла - Брукс #3 Розово

#52 Микейла

Имах ли време?
***
Стаята ми си беше същата. Само стените бяха пребоядисани в същото Люляково от детството ми. Последният път беше избеляло. Нямаше прах. Тя чистеше стаята ми без значение дали бях там или не. Не можех да повярвам, че дори си помислих, че е променила нещо.
-Не е ли странно и плашещо как стаите ни са същите както сме ги оставили? - преди да се обърна към Рон избърсах сълзата, която се стичаше по лицето ми. На него се усмихнах. А той ме прегърна. - Сега защо плачеш?
-Вероятно от хормоните.
-Да. Вероятно.
***
Имах ли време?
Не!
***
На следващата сутрин веднага след като се опитах да повърна съдържанието от стомаха си, слязох и се опитах да закуся. Татко беше готов за работа, но не тръгваше, въпреки постоянното му мърморене, че ще закъснее. Баща ми беше следовател в полицейското управление, което означаваше, че отдавна трябваше да се пенсионира, но все си мислех, че не го прави, защото трябваше да търпи мама, която все си намираше извинение да не ходи в салона... Не че имаше много работа по нейни думи. Оставяше момичетата до поемат нейни часове и отделяше внимание само на по-специалните клиенти. А баща ми казваше, че обича работата си и да помага на хората.
В кухнята миришеше на кафе. Рон постави една чаша и пред мен и се настани до стола до мен. Изкушавах се да отпия глъдка, но се страхувах, че отново ще ми прилошее. Баща ми ме целуна по главата и потупа Рон по рамото, като му каза, че ще се видят след работа. А майка ми постави купа с мляко и корнфлейкс пред мен.
-Когато бях бременна с теб можех да ям само това.
-Намеква ти, че ще е момиче! - Рон едва се съдържаше да не се разсмее.
-Няма значение, миличка! Каквото и да е, дар Божи е! А сега яжте!
Тя сложи пълна чиния с яйца и бекон пред него, завиждах му. Наистина му завиждах. Исках да взема чинията му и да я сложа пред мен.Нямаше начин той да яде нещо толкова вкусно, а аз да се задоволявам с една малка купичка корнфрейкс.
-Мамо, искам като неговото!
Тя се обърна рязко към мен.
-Момче ще е! - тя се разсмя. -Докато бях бременна с брат ти само такива неща ми се ядяха. Сега ще ти направя.
-Страх ме е да опитам кафето. - прошепнах на Рон.
-Това кафе е хубаво, не като предишното.
-3нам, но ме е страх, че ще ми прилошее.
-На теб? Да ти прилошее от кафе? - каза той през смях, след като за малко не се задави с неговото.
-Престани, Рон! - майка ми сложи една чиния пред мен, но аз незнайно защо исках точно тази на брат ми.
-Мамо, тя размени чиниите! - той хленчеше. Не го бях чувала да хленчи, откакто бяхме деца.
***
Дали щеше да ме чака?
***