Белла - Брукс #3 Розово

#57 Лиъм

-Кога е полетът ти? - попита ме Маркъс докато вземах душ, а той и другите момчета се обличаха.
-След два часа. - спрях душа и излязох от кабината, увит около кръста с хавлия. - Дори не знам дали ще имам време да се прибера и да си взема някои неща.
-Уау! - Джаксън застана пред мен. - Доста мускулна маса си натрупал!
-Брат му е виновен... - Каза Камерън, докато обуваше кецовете си.
-Така е. - казах и побързах да се облека. Наистина нямах време, исках да я видя възможно най-скоро. - Кам, ще ме закараш ли до нас за да взема някои неща?
-Разбира се! - каза, а аз седнах за да обуя маратонките си.
Четиримата излязохме от съблекалните заедно и се запътихме към изхода. Бях ухилен, а момчетата се смееха заедно с мен. Тръгнахме към паркинга, когато Кам каза.
-Проклета обувка.
Обърнах се към него и видях как той се навежда, видях също мъжът с оръжието, който го беше насочил към нас, чух изстрела, усетих как падам, болката... Чух виковете на Маркъс, видях разтревоженото лице на Джаксън надвесено над мен, а Кам псуваше на Испански. От кога той говореше испански? Това беше последната ми мисъл, преди всичко да стане тъмно и тихо, и студено...