Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 13

Еми

Дълбокият мъжки  тембър на Кристиян,  ме накара да потреперят от вибрациите, които се разбиха в тялото ми.
Не знам защо изпитвах облекчение, че чувах гласа му отново и защо таях надежда, че все пак, ако поиска, може да ме измъкне.  Погледът му запълзя по тялото ми, напомнящо, за моментите, когато бях толкова открита пред него и ме принуди да обвия засрамено ръце.

— К–какво с–следва? —  въпросът забуксува на устните ми.

— Следва вечеря.

Гласът му ме изгаряше, засилваше болката ми и я усещах с всяка фибра как се натрупва в мен. Треперещите ми пръсти се свиха в юмруци от мъчителната мисъл,  която се опитвах да убия в съзнанието си, но въпреки това я превърнах във въпрос. 

— Къде е той? — Кристиян подпъхна ръце в джобовете на панталона си и за миг погледна зачудено някъде зад мен.

— Кой? —  замигах нервно опитвайки се да спра новия поток от сълзи,  докато се взирах в тавана.

— Мъжът, който ме купи. — горчивината от тези думи прегори гласните ми струни и засили плиткото насечено  дишане, което ме разтърси.

Очите му се присвиха и през тесния процеп огледа всяка извивка на тялото ми. Чувствах се съвсем гола и треперещите ми пръсти потърсиха краищата на черната рокля, за да се уверя, че поне малко покрива нещо от голата ми плът. Ушите ми забучаха в очакване. Бях вперила поглед в устните му и чаках да ги раздвижи, но зениците ми се изпълниха с ужас от пъргавината, с която тръгна към мен и ме  обгърна с хищническа ловкост.

Няколко мига останах в безтегловност захваната в стоманения обръч на ръцете му. Писъкът ми изпълни къщата и се сля с  ругатните, които сипеше,  когато се опитах да окажа съпротива. Дори не разбрах, че съм задържала дъха си, докато не усетих  гладката повърхност на масата под тялото си и не го изпуснах. Силния мъжки крак настоятелно ме притисна, разтвори бедрата ми и се намести между тях. Роклята ми се набра и всичко от мен се разкри пред него.

— Погледни ме! —  гласът му изригна с плашеща мощ и се разби в очертанията на лицето ми. Властният му тон спусна страх по всяка моя клетка и влажните ми ириси се извърнаха към него.  —   Кой мислиш те купи! — очите му бяха мътни,  тъмни, пропити от гняв. Може би имаше няколко нюанса на мъка в тях, но унизителният момент, когато стоях гола пред всички онези мъже,  на които  виждах  единствено  черните им обувки, взриви сетивата ми и болката от срама ме обгърна.