Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Част 2 - Глава 12

Еми

Излязох от колата и тръгнах към Кристиян, който,  Господи, беше видимо откачил. В опита си  да го спра, протегнах длан и го хванах  за ръката. Веднага щом се обърна, пръхтенето му се разби в  лицето ми.

—  Излязла си с него! —  думите му бяха повече като ръмжащ звук, отколкото като разбираемо изречение и толкова силно беше присвил очите си, че чак се питах дали изобщо ме вижда. Рязко се извърна и отново заблъска с крак във вратата, от която слязох. Ламарината подаде след втория удар и обувката му остави грозен отпечатък.  Опитвах се да овладея гласа си, но усещах как думите се разлюляват, още преди да напуснах гърлото ми.

— Кристиян,  моля те, спри.

Докато се опитвах да достигна до него с думи, за да го възпра, някъде с ъгълчето на окото си долових Мирослав да излиза  от колата. Безпрепятствено изпрати ледени тръпки по гръбнака ми  и  прониза слуха ми с басовия си глас. 

—  Ако имаш проблем, то е с мен, не с колата ми.

— О, боже! — гърлото ме стегна и едва успях да изплюя кратка молитва, изразяваща моето отчаяние. Светът буквално  се завъртя пред очите ми,  когато  срещнах намръщеното изражение на Кристиян. Мощното му  тяло  се обърна  и светкавично тръгна към Мирослав, който  не му отстъпваше с нищо и  дори бе с няколко сантиметъра по-висок от него.  Предстоеше  сблъсъкът на титаните и вече бях на прага на нервна криза. Забързах  крачка  и дори подтичвах на високите си  обувки с надеждата, че ще успея да застана помежду им, преди да са се избили. Разперих широко ръце  и опрях длани в гърдите им, но когато и двамата скъсиха дистанцията  лактите ми  мигом подадоха, все едно бяха  от каучук. 

 Господи, те сериозно ли?! Виждат ли ме изобщо ?! Напрегнах се, за да ги избутам, но не можах и всичко, което ми остана беше надеждата в  изтънелият ми глас, който се превърна в мощен писък.

—  Стига! Писна ми от това мерене на пишки! Спрете се и двамата. Няма как да се избиете, без да ме нараните. Това ли искате?

—  Стой настрана от нея  —  съскащо започна Кристиян.

Ококорените ми очи се плъзнаха  по дланите му, чиито кокалчета вече бяха побелели заради силата, с която ги беше свил в юмруци, но отпуснах  изтънелия си глас да избухне  в негова посока.