Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 14 🔞

Кристиян

Еми стоеше върху мраморния плот на мивката в луксозната баня и хлипаше тихо, взирайки се в нищото. Зелените ѝ очи бяха пълни с тъга и блестяха от влага. Застинах вгледан  в красивото ѝ лице и се проклинах, че  бях я  докарал до ръба на нервна криза, но притеснението и гневът, бяха  полепнали по всяка моя клетка и  безмилостно изсмукваха контрола ми. Откакто я оставих да прекрачи проклетия търг място  не можех да си намеря, но един път записана в системата, излизаше или мъртва, или продадена. Първото, не беше опция.

Опитвах се най-после да заглуша  бушуващият бяс по вените ми и да поговорим, но звукът от скърцащите ми длани по черния мрамор, натрапчиво крещяха в лицето ми, че това скоро няма да стане. Не можех да изтрия спомена, когато припадна гола пред цялата онази сган. Вътрешностите ми горяха, умирах и възкръсвах след всеки мъжки поглед, който я опипваше.  Сега трябваше да напрегна проклетата си мисъл и да намеря правилните думи, с които да обясня,  че не е била задачата ми за деня, а първата ми грижа. Че дишам заради нея, но мозъкът ми, сякаш беше потънал в мъгла забулен от черни емоции. Очите ѝ с отчаяние  ровеха в душата ми, но не посмя да отпусне гласчето си и да вдъхне живот на мислите стягащи гърлото ѝ.

— Еми... —  брадата ми леко ожули кожата ѝ, когато допрях лице  в нейното, а дъхът ми умоляващо  се приплъзна и погали сладките ѝ устни. —  Не исках да стигаме дотук. Не съм искал да те нараня.

— Защо съм тук? —  челото ми се сбръчка от новата вълна на напрежение, което зараждаше въпросът ѝ.

— Не съм искал да се озовеш тук.

— Но съм тук.

— Но си тук — повторих, сякаш имах нужда да осъзная шибаната ситуация и че това се случваше.

Измъченото ѝ гласче сладостно ме примамваше да се приближа. Устните ми копнееха за извивките и плътността на нейните.  Собствената ми мисъл, че можеше да бъде продадена на друг ме смаза и сякаш преряза гърлото ми и притока на въздух секна. Притиснах я здраво към гърдите си и благодарих на всичко свято отново и отново, че още не бях излязъл от проклетата къща, че бях там, че не се разминахме, и че намерих начин, да я откупя.