Глава 8

3.4K 262 8
                                    



Кристиян


Ирисите ми моментално потъмняха и придобиха нюанси на  бушуващо море през тежка зима. Виждах точно онази, която не исках да виждам тази вечер. Светкавично тръгнах към вратата и направих жест на близнаците да тръгнат с мен. Сграбчих я, и бързо потънахме под сянката от телата им, докато я помъквах през офиса, излизайки към  коридора.

—  Казах ти да стоиш мирно, мамка му! — изревах в ухото ѝ. Толкова бях бесен от факта, че я виждах тук. Все едно ме беше обладал самия дявол и въпреки това имах нужда да я прегърна. Притиснах я плътно до себе си. С  устни докоснах  кожата съвсем близо до ухото ѝ, и вдишах дълбоко от аромата в косите ѝ.

  Нещо ме теглеше да се извърна и да погледна през рамо. Недоволния поглед на Николай се опитваше да направи  дупка в черепа ми. Всеки път ми създава ядове това копеле, мамицата  му ще го гръмна. Вратите се затваряха бавно, но  се гледахме като отвързани кучета с оголени зъби. След като шибаната му мутра се скри от полезрението ми  и единствено  силния кикот на работещите дами стигаше до слуха ми, се обърнах към нея.  Гледаше ме така, сякаш нямаше никакъв спомен как се е озовала на това място. Отговорът ѝ се изплъзваше, объркан  и заплетен, а  в гърдите ми припламна изгаряща болка.

— М–мая...М–ммая е в-в онази стая.

— Тръгвай...

— Не, не. Моля те... измъкни я оттам — гласът ѝ изтъня ужасено, а  хлипащото ѝ лице се приближи към моето.

– Не мога да ѝ помогна. Казах ти да стоиш мирна.

— Отидохме до тоалетната, за бога. Онзи я посочи и я сграбчи за косата  —  нервно обясняваше сочейки към вратата, която току-що  бе  хлопнала зад гърба ми.

— Той сграбчи нея и ти тръгна доброволно, така ли?

— Опитах се да го спра, а той помъкна и мен.

Боже, ще ме побърка. Николай е като трикрилен гардероб, а тя се опитвала да го спира!

Поклатих невярващо глава, разтривайки челото си с пръсти.

— Тръгвай —  изревавах  през зъби в лицето ѝ.


— Нямааа! — отскубна се от захвата ми и се спусна обратно по коридора. Треперещите ѝ ръце се изпънаха  към противопожарна инсталация. — Включи ги. Излъжи системата, че има пожар и ще се задейства — люлеещите ѝ пръсти, сочеха тревожно към тавана. Непоклатимо я погледнах и мълчаливо и казвах, че няма да правя нищо подобно.

Аз преди теб🔞  (Mafia Romance )Donde viven las historias. Descúbrelo ahora