Кристиян
Ирисите ми моментално потъмняха и придобиха нюанси на бушуващо море през тежка зима. Виждах точно онази, която не исках да виждам тази вечер. Светкавично тръгнах към вратата и направих жест на близнаците да тръгнат с мен. Сграбчих я, и бързо потънахме под сянката от телата им, докато я помъквах през офиса, излизайки към коридора.
— Казах ти да стоиш мирно, мамка му! — изревах в ухото ѝ. Толкова бях бесен от факта, че я виждах тук. Все едно ме беше обладал самия дявол и въпреки това имах нужда да я прегърна. Притиснах я плътно до себе си. С устни докоснах кожата съвсем близо до ухото ѝ, и вдишах дълбоко от аромата в косите ѝ.
Нещо ме теглеше да се извърна и да погледна през рамо. Недоволния поглед на Николай се опитваше да направи дупка в черепа ми. Всеки път ми създава ядове това копеле, мамицата му ще го гръмна. Вратите се затваряха бавно, но се гледахме като отвързани кучета с оголени зъби. След като шибаната му мутра се скри от полезрението ми и единствено силния кикот на работещите дами стигаше до слуха ми, се обърнах към нея. Гледаше ме така, сякаш нямаше никакъв спомен как се е озовала на това място. Отговорът ѝ се изплъзваше, объркан и заплетен, а в гърдите ми припламна изгаряща болка.
— М–мая...М–ммая е в-в онази стая.
— Тръгвай...
— Не, не. Моля те... измъкни я оттам — гласът ѝ изтъня ужасено, а хлипащото ѝ лице се приближи към моето.
– Не мога да ѝ помогна. Казах ти да стоиш мирна.
— Отидохме до тоалетната, за бога. Онзи я посочи и я сграбчи за косата — нервно обясняваше сочейки към вратата, която току-що бе хлопнала зад гърба ми.
— Той сграбчи нея и ти тръгна доброволно, така ли?
— Опитах се да го спра, а той помъкна и мен.
Боже, ще ме побърка. Николай е като трикрилен гардероб, а тя се опитвала да го спира!
Поклатих невярващо глава, разтривайки челото си с пръсти.
— Тръгвай — изревавах през зъби в лицето ѝ.
— Нямааа! — отскубна се от захвата ми и се спусна обратно по коридора. Треперещите ѝ ръце се изпънаха към противопожарна инсталация. — Включи ги. Излъжи системата, че има пожар и ще се задейства — люлеещите ѝ пръсти, сочеха тревожно към тавана. Непоклатимо я погледнах и мълчаливо и казвах, че няма да правя нищо подобно.
ESTÁS LEYENDO
Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )
RomanceАз съм призрак. Сянка. Безскрупулен наемник, когото не искаш да срещаш. Но когато кучката наречена съдба е тази, която държи козовете в ръката си, дори аз съм просто играч на нейната маса. Нейно Величество реши да покаже шибаното си чувство за хум...