Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 10🔞

Кристиян

Мислите за Еми ме оплитаха като в паяжина. Не можех да я избия от главата си и  независимо с колко работа се претоварвах, тя винаги намираше пролука да стигне до някое кътче и да разлее спомена за плътните си устни захапани между моите. Топлината от тялото ѝ още пареше гърдите ми и тази сутрин едва се насилих да стана от леглото и да си тръгна, преди слънцето да изгрее. 

Безпокойството  ми относно сигурността ѝ се засилваше, но трудно се контролирах, когато е наблизо.  Просто не биваше  да стоя около нея и  дадох тази задача изцяло на Стъки.  Идеалния съгледвач. Безшумен и невидим. Имах нужда да знам, че е добре и в безопасност. Само така можех да се съсредоточа по другите въпроси. Надигнах чашата с бърбън и златистата течност приятно се плъзна в гърлото ми. Дъното на тежкия кристал  удари стъклената масичка и сбръчках нос след нахлуващите мисли. По кои други въпроси, бе Кристияне?! Те всичките започват и свършват с нея.  Брат ѝ, Петров, Попа. Всичко се върти около нея.

Не знам защо изпитвах известна доза раздразнение, но беше факт, че ако беше си тръгнала снощи както и казах, нищо от това нямаше да се случи.

Оставих почти празната чаша на стъклената масичка  и погледнах към екрана на телефона, когато избипка за получено съобщение. Отворих изображението и очите ми сякаш лумнаха в пламъци, когато видях снимката ѝ. Пръстите ми се обвиха отново около  кристала и прилепих ръба до устните си  за да отпия до дъно. Стъклото издрънча на гладката повърхност  и посегнах към сакото си, което обличах мимоходом. 

Стиснах уста сърдито, за да спра напиращия поток от цветущи ругатни с примес  от всички езици които знаех,  а заканата относно задните ѝ части, която се зароди в главата ми, ме накара да забързам крачка.

—  Кълна се, ще ѝ нашаря задника! — изръмжах, вървейки към вратата.

След случката в клуба изрично и казах да не излиза, мамицата му! Беше по средата на гангстерска война заради шибаната позиция на баща си, как не го разбираше.

 Едва мернах колата си и вече натисках автоматичното отключване. Качих се и тръгнах с мръсна газ към заведението, в което я беше засякъл Стъки. 15 минути по-късно, вървях към масата, на която стоеше сама, вероятно чакайки приятелки. Е, този път нямаше да ги дочака. Ръмженето ми отдалеч отекна към нея.