Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 17

Кристиян

 Поредната цигара догаряше в ръката ми, докато я зяпах през плъзгащата врата на балкона.  Тънката памучна завивка загадъчно покриваше дупето ѝ, и приятно разкриваше стегнатите бедра,  които  раздвижи в съня си  за да се обърне на другата страна. Усмивката, която изпълзя на лицето ми издаваше моето облекчение, че беше  до мен, в моето легло, а  косите ѝ  бяха  разпилели по моята възглавница.  Изглеждаше толкова съвършено красива.  Издишах шумно и захвърлих  цигарата в пепелника на масата.  Ръцете ми трепереха, но посегнах към телефона, когато  срязващата болка през гърдите, ми напомни, че покрай мен не беше безопасно, и че трябва да я върна обратно в града, колкото се може по-скоро.  Тази мисъл сгърчи лицето ми в гримаса за несъгласие, но  набрах номера му. Линията се отвори след първото позвъняване и директно заговорих. 

—  Ритни още веднъж по кошера със стършели, Петров и ще ти пръсна мозъка от упор! Имаш ли представа какво щеше да и се случи, ако не бях там? 

— Вероятно щеше да лапа доста пишки. 

  Кръвта забуча в ушите ми,  цялото ми тяло се напрегна и инстинктивно направих няколко крачки напред  в опит  да достигна  гласа от другата страна на линията и да го разкъсам на хиляди малки парченца.

— Алекзандър! —  името му излезе с толкова много злоба през стиснатите ми зъби, че чак езика ми посиня.

— Къде е тя?

— Къде е Петров? —  късият ми въпрос предизвика кратко мълчание по линията от двете страни.

—  До мен,  малко възпрепятстван и трудно говори, нооо все още диша. Само не знам докога, нооо... ако събудиш малката спяща красавица и поставиш телефона до сладкото ѝ ушенце, което толкова ми харесваше да захапвам може и да се спогодим и да го оставя жив.

Опитвах се да игнорирам думите му и да остана глух за онова, което ми говореше относно Еми. Бях на ясно какво се опитва да  направи.  Бъркаше из мозъка ми, за да ме извади от равновесие и да се подам на емоциите.

—  Не ми пука, застреляй го —  изстрелях думите на един дъх игнорирайки останалата част от изречението.

—  И на мен  —  едва беше произнесъл думите и в слушалката се разнесе ехо от  изстрел.