Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 22

Кристиян

Проклетата болница беше пренаселена от хора, които по един или друг начин ставаха важна част от живота ми. Красимир Петров лежеше в болнично легло в една от съседните  стаи, след като поне Стъки се беше сетил за него в цялата бъркотия. Раната на кракът му се бе инфиктирала, но нищо сериозно. Беше отнесал доста удари от Вишански, който вероятно се гърчеше в пламъците на ада, където го бях пратил, но  със сигурност ми пазеше мястото до себе си.

Не знам как прикриха мелето на пристана. Петров  съчини някаква история изключително близка до истината, но пропусна няколко ключови детайла.  Ако ги беше споменал, развоят щеше да е различен и аз щях да съм зад решетките. Но пък неговата версия, потвърдена и от Калоян Азов придизвика голяма вътрешна чистка в полицията и измести фокусната точка от мен и момчетата.

Бяха изминали два  дни. Еми и Росен бяха по – добре, макар и приковани на легло. Калоян стоеше в стаята и денонощно. Измъчваше го свирепа вина. Още бяхме бесни един на друг, че не можахме да я опазим и мина през всичко това.  Когато пристигнах, гипсираната му ръка висеше на бинт около врата му, но ровичкаше шибаната флашка, която Росен му даде. 

Надвесих се над Еми и нежно слях усните ни. Мъжко сухо буботене се разби в гърба ми.

— Виждам те, мамка му  —  Калоян просъска неодобрително макар и сгласа му да беше спокоен.

Желанието ми да я усетя, натрапчиво  диктуваше  на съзнанието ми просто да го  игнорирам.

— Още съм тук —  гласа му отново натежа в стаята.

— Ако му сритам задника ще ми се сърдиш ли ?—  нашепнах  питащо пред устните й.

— Престанете и двамата — шепота й погали наболата ми брада. Зениците й срещнаха тези на брат й с молба да  излезе.

Пръстите на ръцете ни се вплетоха и въздишка на облекчение излезе от мен.

—  Крис ...съжалявам.

—  Ш-ш-ш —  успокоителният ми шепот погали челото ѝ.

—  Ако не бях отворила проклетата врата...  — пръстите ми нежно замилваха косите ѝ. 

—  Щеше да намери друг начин да влезе. Нямаш вина. Отговорноста беше моя... не трябваше да те връщам —  отпуснах глава близо до рамото й. Наистина изпитвах ужасна вина.  Мисълта, че вероятно я е насилил ме изяждаше, смачкваше, раздираше.