Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 20 КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ

Еми

Писъкът ми отекна в мощно планинско ехо, сякаш оповестявах края на света. Без Кристиян за мен беше края. Ръката ми се протегна и неспирно блъскаше тялото му, което лежеше безжизнено. Не спирах да го моля да отвори очи. Това не можеше да свърши така. Не можех да го загубя.

— Ти ми обеща — крещях надвесена над тялото му,  върху  което се стичаха сълзите ми и се сливаха с кървавото петно по тениската му.

— Отвори очи, моля те отвори очи, любов.  Ако не заради мен, то заради него — приближих по-близо Виктор, чиито гласче се извиси в нервен плач. Ръката ми се обагри в червено и треперещо обърнах дланта си, която изтръгна жален вой от гърдите ми. Чувах гласовете на Мирослав и Серина около мен, но не разбирах, какво говорят. Мирослав крещеше, а срещу него хората ѝ насочваха оръжие. Ушите ми пукаха и бяха заглъхнали. Стисках Виктор към себе си и извърнах поглед към небето  за да освободя напиращия писък в гърлото ми. Писък, който се сля с нова вълна от свистящи куршуми. Замрежено виждах Росен с насочено оръжие, начело на мъжете, които го следваха. Куршумите свистяха като огнен дъжд над главата ми. Звукът ечеше във всички посоки между дърветата. Потънах в сянката от телата им, които ме заобикаляха. Болезнени викове и падащи трупове се свличаха с тропот по зеления горски хълм. Мократа ми сплъстена коса полепна по лицето ми, когато извъртях глава и проследих Баяра с поглед. Толкова много исках да съм нея в този момент. Изхвърли огнестрелното оръжие, след като нямаше повече патрони, и то тупна до мен. Стъпваше уверено към противника си и не забави крачка нито за миг. Звънкият звук на двете остриета, които извади и стегна пръсти около дръжката им, ми се струваше вълшебен в момента. Замахваше с такава лекота сякаш бързаше да ги обагри в червено. Танцуваше около противника си и рисуваше по тялото му с тези ножове, по чиито ресци се стичаше кървава струя. Мъжът пред нея се олюляваше пораженчески търсещ посока накъде да падне. Беше застинала безизразно. Нито едно мускулче не трепна по красивото ѝ лице. Кръстоса двете остриета точно пред гушата му, а стържещия звук на метала отекна в ушите ми,  докато го врязваше в кожата му.

—  Тъпо копеле! — съскащият глас на Аче ме върна към Крис. Коленичи до тялото му и постави пръсти търсещ пулс.