Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 18

Еми

Вратата се хлопна. Самотата се настани на леглото до мен и усетих как тревогата стисна главата ми и ме принуди да разтрия слепоочията си с пръсти. Обземаше ме чувство на вина заради лъжата, зад която се сгуших и излъгах Кристиян, че съм приключила с Алекзандър. Той просто не беше в града през последните 48 часа, но не исках да започвам тази тема снощи. Наистина нямах сили за това. Двамата мъже, които съм имала в живота си ме разкъсваха на две, но в съзнанието и в сърцето си знаех, че винаги е бил Кристиян. Не можех да избягам от чувствата си към него. Той беше този, заради когото сърцето ми препускаше с двеста като го видя. Той беше този, който се изправи и изрева срещу всички за да ме защити. Това с Алекзандър, както Кристиян каза, изобщо не биваше да започва.

Тръснах инатливо глава за да се отърся от мислите, които все повече натежаваха и стягаха гърлото ми. Облякох набързо една от ризите му и слязох долу. Не беше трудно да го открия в голяма къща. Уханието на палачинки ме отведе на точното място, а когато прекрачих прага стомаха ми застърга щастливо, не толкова от глад, колкото от гледката пред очите ми. Мисля, че няма по секси гледка от това, да гледаш полу гол мъж как се вихри из кухнята.

Денят минаваше в някакъв бърз и унесен ритъм. Правихме любов, гледахме филми, ядохме пуканки, разходихме се в близост до къщата. Приготвихме заедно вечеря, смеехме се и водихме съвсем нормални разговори. Взехме душ и се върнахме в леглото и отново правихме любов.

Ден като на всички нормални хора. Само къде ние не бяхме сред нормалните. Издирваше ни полицията и половината престъпен свят, а семейството ми вероятно откачаха и тръпнеха в очакване да се прибера.

Беше почти полунощ, но неизвестното, което предстоеше продължаваше да ме държи будна. Отпуснах тяло върху неговото и не спирах да втривам лице в кожата на гърдите му, докато пръстите му милваха гърба ми с равни интервали.

—  Еми? —  нежния му шепот ме накара да се извърна към него. Езика му моментално навлезе и се завъртя в устата ми. Дланите му се обвиха около лицето ми и заскимтях като пале намерило стопанина си.

—  Стой тук.

—  Крис?

 — Шшшш... след малко се връщам — босите му стъпала тихичко шляпаха по ламината в стаята посока плъзгащата врата на балкона. Когато се увери, че е плътно затворена и нищо не се чува, светлината идваща от екрана на телефона обля лицето му и ме изпълни с тревога.