Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 24

Кристиян

Сестра. Имах сестра. Ния ... —  замисленият ми поглед запълзя из нищото в стаята.  Усещането беше странно. На 28 да разбереш, че има още някой като теб, твоя кръв. Погледнах към Калоян,  а после отново към Петров. Как за бога се омешах с толкова много ченгета? Тая мисъл отново ме напрегна. Исках да се върна при Еми. Изпитвах нужда да я прегърна, да я усетя, но и бях жаден за още отговори.  В главата ми се блъскаха толкова много въпрси, че загубих тяхната последователсност и започнах да ги задавам хаотично.

— Кога ме разпозна ? От кога знаеш, че съм сина на Виктор ?

— Туджаров не е фамилия, която срещаш всеки ден нали ? — изпъна устни в усмивка и застина така за известно време—  Името ти и няколко снимки се появиха на бюрото ми в един от докладите относно Алексей Попов и веднага засили любопитството ми. За последната една година беше пътувал Лондон, Лион, София многократно, а, и приликата ти с Виктор за мен беше очевидна. Не знаех как да постъпя. Знаех при кого си израснал и в какво евентуално те е превърнал. Изплаших се — замлъкна за миг и се вгледах в него. Очите му и сега ме гледаха с уплаха—  Знаех, че ще изпрати теб след Еми. На следващия ден получих обаждане от Атанасов, че си го посетил и всичките ми подозрения се потвърдиха. Вече бях наел Вишански да я пази, но  онова, което ме смути е, когато видях твоя снимка в телефона й —  изпръхтя недоволно, а аз го погледнах учудено.

—  Папарашка снимка—   разясни той. Вдигна ръце във въздуха пред себе си и ги отпусна шумно на леглото от двете страни на тялото си —  Беше те снимала на някакво кафе в мола — зарових се в спомените си и се сетих за футболния мач, който гледахме с момчетата. В същия ден, когато я засякох в магазина за бельо. Видяла ме е.  Вътрешно се усмихвах  —  Отидох в апартамента й да я видя и снимката ти зейна срещу мен като огромна озонова дупка от проклетия телефон —  сега вече се изсмях гласно и  доволно. Петров ме погледна сериозно, а после и кисело. Млъкнах.  Прочистих гърлото си и направих жест с ръка към него да продължи — Естествено, че полюбопитствах. Започнах да я разпитвам. От къде се познавате ? От кога ? Излизате ли ?Още като се изчерви и ми беше ясна — той присви гневно очи, а аз стиснах устни за да сподавя задоволството което напираше в мен.  —  Моето момиченце със сина на Виктор. Гръм да беше ме ударил , щеше да боли по малко, мамка му! — изруга и на свой ред го погледнах кисело. —  Когато разбрах, че Вишански е коромпиран ти се оказа единствената ми надежда за да я опазя от Попов, но това си беше нож с две остриета. Макар че —  присви очи и ме погледна изпитателно —  онзи ден, когато дойдох в офиса ти нямах никаква представа дали тя означава нещо за теб или не.