Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Глава 6

Кристиян

Хвърлих поглед към отражението си, което смътно долавях в прозореца на колата и внимателно огледах улицата, преди да пресека към отсрещния тротоар. Извих ръка и проследих стрелките на часовника, които отброяваха последни часове за мъжа стоящ  в  офиса си в сградата пред мен.

Едно безмълвно кимане  към  близнаците беше достатъчно, за да ме последват.  Безшумните ни стъпки влачеха след себе си сянката на смъртта и вероятно лицето ми щеше да е последното, което  мъжът стоящ зад вратата, към която приближавахме, щеше да види.

Съвсем леко я подбутнах с дулото на пистолета, за да я открехна и приглушената светлина от помещението освети лицето ми. Присвитите ми очи намериха  възрастния мъж през малкия процеп, който ставаше все по-голям от натиска на пистолета.  Отпуснах рамо в рамката на касата и дълбоко въздъхнах на  прага на стаята. Вратата проскърца зловещо, а след нея скърцащите звуци дойдоха от пода, предизвикани от тежките обувки на близнаците, които вече прекосяваха малкия офис. Мъжът пред нас стана бял като платно и с треперещи крака се изправи.

—  Добър вече, г-н Атанасов —  спокойните нотки в гласа ми натежаха из въздуха и го направиха още по-труден за дишане.

—  Кристиян...  — изплю името ми плахо и едва доловимо.

Виждах мъжа с побелялата коса за първи път, но не бях изненадан, че репутацията ми ме бе изпреварила. Винаги ме изпреварваше.  Скърцащият ламинат от тихите ми стъпки  беше единственото, което наруши тишината и засили притеснението му, преди да заговоря.

—  Не ми е приятно да ви притеснявам в този час на нощта, но сте наясно какво се случва с хората, които дължат пари на Алексей Попов, нали,  г-н Атанасов? — натъртено подхвърлих  фамилното му име.  Последва кратка пауза, през която непознатият се опитваше да събере разпилените си емоции.

—  Казах на Алексей, че ще му дам парите — кимнах  за съгласие след думите му, докато слагах заглушителя пред дулото на пистолета.

Малка демонстрация, която по принцип не си позволявах, но се надявах, че ще му подейства мотивиращо. Вкусът на Еми все още беше по мен и мамка му, тази вечер не исках да убивам никого.

—  Само че времето ви почти изтече — мъжът трепна, щом погледнах към  часовника.  — Имате един час до полунощ, за да преведете парите.