Еми
Силни конвулсии на страх, отчаяние и болка раздираха тялото ми. Сълзите чертаеха вадички по страните ми, а споменът за Кристиян, засилваше звука от тракащите ми зъби. Изминаха няколко часа. Остави ме тук и повече не се появи. Замъглените ми очи огледаха мрачната празна стая.
Милостиви Боже...Милостиви Боже, какво се случва? Как стигнах дотук? Не им позволявай, Боже. Моля те, моля те Пресвета Дево, моля те — треперещите ми ръце се обвиха около голото ми тяло, а жалният ми вой изкриви лицето ми в болезнена гримаса.
Ненавиждах го. Имах нужда да го изкрещя в лицето му. Споменът за онова, което имахме помежду ни ме караше да се чувствам мръсна. Ужасно използвана и омърсена.
Вратата се отвори и на прага ѝ застана жена. Нищо в поведението ѝ не подсказваше да е смутена от гледката пред очите ѝ.
— Тук съм да оправя косата ти – гласът ѝ беше повече от студенокръвен, но зениците ми се извърнаха към нея питащо за надежда. — Не ме гледай така — посегна към четката и направи опит да я прокара през косата ми.
— Не ме докосвай! — решителният ми вой изпълни стаята. Тя изшили уста и захвърли четката на тоалетката. Опитите ѝ да оправи грима ми се оказаха също толкова неуспешни.
— Млъкни и стига си пищяла, няма как да ти помогна. Виковете ти само ще усложнят нещата. Няма измъкване оттук.
Вратата се отвори и като потвърждение на думите ѝ в помещението влезе огромен, дебел мъж, смърдящ на пот и само при вида му се снижих на стола и отчаяно прикрих голото си тяло с ръце. Жената пред мен оправи грима и косата ми и всичко, което ми дадоха бяха високи обувки и червена пелерина дълга до земята.
Мозъкът ми рисуваше пътя към изхода на стаята, към която отчаяно исках да се втурна и да избягам, но не помръдвах. Краката ми бяха сковани от страх. Стиснах силно клепачи и като от бездънен мрачен кладенец потекоха отново сълзи. Името на Кристиян се забиваше в главата ми със задушаваща сила. Гледах безизразното си мъртво лице в огледалото пред мен и се връщах чак в детството си. Исках да съм отново на пет и да съм в прегръдките на баща си. Защитена и безгрижна. Чувах гласа на мама и смехът на брат си. Емоциите ме връхлитаха една след друга и ме обземаше срам. Срамувах се да се изправя пред семейството си дори мислено. Обвих ръце около тялото си и избухнах в силни ридания.
أنت تقرأ
Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )
عاطفيةАз съм призрак. Сянка. Безскрупулен наемник, когото не искаш да срещаш. Но когато кучката наречена съдба е тази, която държи козовете в ръката си, дори аз съм просто играч на нейната маса. Нейно Величество реши да покаже шибаното си чувство за хум...
