Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Част 2 - Глава 10

Еми

Една седмица. Измина цяла седмица, през която проклетият ми телефон не звънна нито веднъж. Това истински ме разстройваше и недоумявах хладината, с която ме наказваше. Един късен следобед получих обаждане от Ния, че се е върнал и директно е отишъл в офиса на айти компанията за спешна бизнес среща. Не можех повече да продължавам на автопилот. Един от двама ни трябваше да направи първата крачка, а аз тотално бях изгубила битката със себе си. Изпитвах неустоимо желание да го шамаросам, и два пъти по-силна нужда да усетя устните му върху моите. Прибрах се вкъщи след работа, взех си бърз душ, преоблякох се и тичешком тръгнах към офиса му.

Влязох в асансьора и нервно се загледах в лампичките, показващи етажите. Пулсът ми се ускоряваше, а дланите ми се потяха. Това се случваше с мен от осем месеца насам, щом мисълта за този мъж превземеше съзнанието ми.

Веднага, след като вратата се отвори, господин Опасен чар лъсна пред мен и коленете ми се подкосиха. И макар че беше с гръб и не ме виждаше, аз ясно долавях гласа му, който ме засмукваше като вакум и засилваше нуждата ми да се хвърля на врата му.

Беше в компанията на жена, с която определено говореха по бизнес и не исках да го прекъсвам. Затова се насилих и влязох в един от празните офиси в началото на коридора. Оставих вратата отворена и зачаках. И без това имах нужда да си поема глътка въздух и да подредя мислите си. Сега, когато бях тук, не знаех какво да му кажа и как да започна разговора, но определено не исках да се караме. Исках да го усетя, да го прегърна, да се разлея в рацете му, да си припомня аромата на тялото му и сладостта на езика му. Започнах ясно да долавям разговора им, което означаваше, че се придвижаваха към асансьора.

— Винаги е било приятно да се работи с теб, Крис. Радвам се, че се появи на тази среща. През последните няколко месеца много ми липсваше.

Закачливите нотки в този непознат женския глас, накараха вътрешностите ми да се вържат на милиони възелчета. Наострих слух и дори не смеех да преглътна, за да не пропусна отговора му. Дългата пауза, през която Кристиян замлъкна ме изпълни с несигурност и нахлуващи съмнения.

— Ти също.

Сърцето заблъска като ковашки чук в гърдите ми. Беше напът да пробие някое ребро и да изскочи от гръдния ми кош.