''Готова за сбогом'', но дали ще е края. В живота си загърбен, в мислите повикан. Странно е да знам, че си някъде там. Знам, че вече си забравил, че дори дишам, а аз още те помня. Мисля те, гадно ми е, чувствам нещо, но не е любов. Бъди щастлив, аз ще се оправя. С малки крачки към върха, нали? Странно е. Уж всеки път пиша ''сбогом'', мисля го, но не мога да го кажа на глас. Не мога да го изрека. Страх ме е от това, което ще дойде след теб. Страх ме е да не би да боли повече. Страх ме е от неизвестното, а може би не трябва.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
