Имали ли сте чувството, че тъкмо сте намерили щастието благодарение на някого и баааам, голямата ви уста се отваря.
Точно, когато той има нужда някой да го изслуша и вие с една думичка връщате човека в отбранителната му позиция.
Все едно току-що сте се запознали.
Все едно последните сигурно 3 седмици не са били щастието, за което сте се молили да ви пратят 2 години, което ви е било отказвано.
Благодаря на своята голяма уста, че за пореден път съсипа всичко.
Някой ми се довери и се отвори за мен, а аз постъпих така, както постъпиха с мен.
Нараних го, а той не го заслужаваше.
Този човек бе страдал, но се довери на мен, един идиот в любовта, а аз в яда си с една дума ни върнах в началото.
Думите нараняват.
И то адски много.
Знам го от личен опит.
Но някак си се превърнах в това, от което бягах.
Превърнах се е егоистичен задник.
Не той, аз съм задникът в ситуацията.
Той просто имаше нужда да бъде чут.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
