Промяната идва понякога тъй незабелязано, че започваш да се чудиш, все още същия човек ли си. Или вече си станал толкова непознат за самия себе си, че се чудиш дали образът в огледалото все още е твоят. Нямам вдъхновение... Имам чувството, че изгубих часг от себе си. Писането беше моят начин да се справям с депресията. Тя все още е там. Но се чувствам толкова емоционално и психично изцедена, че не мога да напиша и два смислени реда. Белите листи и черният химикал ми помагаха да се пренеса в друг свят, където откривах своя отдушник и поне за миг можех да съм себе си без да бъда съдена затова, което съм. Явно са прави... Няма по-добър поет от този, чието сърце е било разбито. Проблем... Моето започна да се събира. Малко по-малко пак ставам цяла и това ме стряска.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
