Той написа едни от най-красивите поеми, които някога съм чела. Той изпитваше едни от най-красивите чувства, които може да изпита човек. Той е странен, но в това му е чара. Той мечтае за любов, а получава болка, към която се пристрасти. Той има най-сладката изкривена усмивка, към която аз се пристрастих. Той те кара да се чувстваш желана, за да не те нарани. Той го прави, а не е принуден. Той е човекът, на когото казваш всичко, защото му имаш доверие. Той е прекрасен. Той ми липсва. Той си ти.
''Постепенно устните ми в усмивка се кривят,
тъгата желаят (пожелаха) да прикрият''
-от моята малка бодлива роза
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
