Понякога иска ли ти се да изчезнеш за малко? Да те няма. Все едно никога не си съществувал. Все едно никога не си живял. Все едно никога не си дишал. Все едно никога не ти е пукало.
Но не може да изчезнем, не може без да ни пука, нали? Ако не ни пукаше щяхме ли да задаваме едни от най-глупавите въпроси, за да се опитваме да продължим разговор? Разговор с един определен човек.... Човек, на когото не му пука за нас, но ни е продължаваме. Защо сме устроени така? Защо природата така ни е създала? Да ни пука. Да ми пука.
Колко лесно ли би било да се събудиш и да нямаш чувства към нищо и никого? Ей така да не ти пука за нищо. Да не те тревожи нищо. Да не мислиш как е, какво прави, или с кого е? Колко прекрасно би било да не ти пука?
Но на нас ни пука само ако сме привързани към това нещо или този някой, нали?
Няма да лъжа мразя това че ми пука за хора, който не заслужават дори и да ги погледана. Мрази това, че ми пука за ТЕБ, а ти дори не можеш да схванеш, че пиша тези глупости за теб. Дори и никога да не ги видиш....те един вид ти принадлежат, както и чувствата ми (все още), но не за дълго.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
