Огъня ме гледа.
Да го оставя ли да ме погали?
Възможно ли е той душата ми да запали?
Да му се отдам ли?
Вика ме при себе си.
Той следи ще остави по мен.
Ако му се отдам за малко ще ме бележи ли за цял живот.
Примамва те с пламъците си.
Сякаш са от ада.
Ужасно е горещо.
Не може да се диша.
Усещам го, че идва.
Всеки момент ще ме обгърне със своите пламъци и ще ме изгори.
Приятна болка идва след това.
Като опиат.
Нещо обаче притъпява болката.
Остава само удоволствието.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
