Търся изцеление,
Но дали ще го получа.
Адът идва за мен,
Когато ти си тръгнеш.
Самотата дебне зад ъгъла.
Не свивам зад ъгъла,
А продължавам напред.
Страх от самотата.
Страх от тъмнината.
Търся изцеление,
Но дали ще го получа.
Копнея за изцеление от любовта,
Която ти ми подари.
Бога ми... вярваща не съм,
Но може и да съществува нещо.
Изцеление дали ще получа?
Нямам никаква идея.
Тебе видя ли те мисля,
Че ще полудея.
Адът е все по-близо.
С него идваш и ти.
На прага стоя,
Вратата отвори.
Пусни ме вътре,
Вътре в теб.
Пусни ме в сърцето си любими.
Знаеш, че трябва да съм там.
Вратата се отваря,
Но теб те няма от другата страна.
Там има само празнота и тъмнина.
Виждам те,
Но избледняваш.
Ела ти при мен и ръката ми хвани.
Нека си отидем заедно от този свят жесток.
Хващам ръката ти и всичко се повтаря.
Лентата започна да се върти назад.
Връщам се към вратата,
Отивам при празнотата.
Там те няма.
Вместо да продължа напред и да дойда при теб,
Аз поемам по пътя на празнотата.
Там те няма,
Няма и да те има.
В момента седя сама насред света голям и жесток.
Заключвам те в тези строфи.
Подарявам ти вечност за теб и за мен.
Поне в строфите сме заедно макар и за миг.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
