Това е единственото момче, което съм си позволила наистина да харесвам. Той е човекът, който ме е виждал в най-лошите ми състояния. Дори и да ме заряза той ме познава най-добре от всички дори и от ндп-то ми. Няма как да нямам останали чувства към него, но те са в миналото. Той си остава един сладко горчив спомен. И да искам не мога да мразя този човек, но вече нямам силите да се надям, че някога изобщо ще ме види отново като нещо повече от приятел. Затова се примирих, потъпках чувствата които имах към него, за да мога поне като приятел да го имам. Честно така ми е по-добре. Може да мисли, че ще го мразя, а може и да съм глупачка, защото не го мразя. Но този човек някога наистина значеше нещо за мен макар и за кратко се надявам и аз да съм значела нещо за него. Дори и нещо миниатюрно да съм била за него. На този човек не мога да му кажа, че го мразя мога само да му кажа едно благодаря, че макар и да ме болеше ме накара да изпитам нещо.
Благодаря!
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
