"Тетрадката" на депресиите

95

МЕЛАНХОЛИЯ

Искам да те махна от себе си, но не мога.
С всеки един ден ставам все по-зле.
Не мога да си те избия от главата.
Не мога винаги да го играя ''силната''.
Безразличието ти ме убива.
Имам чувството, че ако те видя...всичко, което ми причини ще мине като на лента пред очите ми.
Тогава няма да мога да сдържа сълзите, които в момента едва отдържам.
Ще потекат и най-лошото е не, че има вероятност да ги видиш, а това че няма да ти пука затова, че ти си причината за тях.
Иска ми се да излъжа.
Да излъжа, че плача от щастие, но просто не мога.
Тъгата става все по-силна.
Страхувам се, че някой ден ще ме обгърне напълно.
Няма смисъл да пиша всичко това...вече почвам и да се повтарям сигурно.
Искам да пиша за нещо позитивно, а нали знаеш аз и позитивизъм не можем да сме в едно изречение хаха.
Дори не знам защо след като знам, че нищо няма да излезе от това защо все още опитвам.
Мамка му, наистина съм странна като теб.
Свързвам почти всичко с теб.
Знаеш ли все още, когато съм на автогарата сядам на ''нашата'' пейка, на която ме целуна за първи път.
Все още стаята ми ми напомня за теб.
Все още помня как след като се прибрах, прегръщах възглавницата си като някакъв психиасъл идиот само, защото миришеше на теб.
Все още пазя слушалките, които ми взе.
Сърце не ми дава да ги хвърля.
Все още помня всяко едно обичам те.
И знаеш ли наистина го мислех.
Всеки един път, в който съм ти го казвала го мислех.
Помня и разговорите по телефона.
Баба ти май те беше навикала, защото беше седял поне час на стълбите, за да говориш с мен.
Помня и това как сестра ти беше казала на вашите за мен.
Помня и моята любима изкривена усмивка, която сега мога да гледам само на снимки, от преди година.
Все още ми е любима.
Някак си, когато си спомням за теб едно приятно чувство се загнездва в гърдите ми.
Същото чувство имах и когато беше тук.
Не знам какво беше, но ми липсва.
Дали ще те преживея...Господи не знам.
Но ще опитам.
И не това няма да е заради теб.
Няма да е и заради мен.
Ще бъде заради ''НАС'' нещо, което го няма от година.
Ще се опитам, защото не искам да те изгубя напълно.
Но това е само в моята глава.
Аз те изгубих много отдавна.
И макар и да ме заблуждаваш и аз самата да го правя знам, че ние никога няма да можем да сме просто приятели.
Не мога да съм просто приятел с някого, чийто устни знам как целуват.
Не мога да съм просто приятел с някого, чийто аромат ми липсва.
Не мога да съм просто приятел с човек, чийто вкус съм опитвала.
Не мога да съм ти просто приятел.
Не искам да съм ти просто приятел.
Но не мога да те накарам да ме харесваш пак.
Затова моля те не ме наричай просто приятел или добро приятелче.
Мамка му това е все едно да държиш сърцето ми в ръце, след което да го хвърлиш и да го стъпчеш.
Това чувство имам след като ме наречеш така.
Защо ти трябваше да ми изграждаш образа на перфектния човек за мен.
Сега не мога да се отърва от него.
Не спирам да мисля за него, а това ме наранява.
С всяко едно ''просто приятел'' или нещо от този сорт се чувства все по разбита.
Разбираш ли?
Аз...все още плача, когато си спомня.
Все още треперя, когато си спомням за допира ти.
Да не говорим за целувките.
Ти тотално ми влезе под кожата и не знам как да те махна.
Защо трябваше да си толкова примамлив?
Защо трябваше да съм толкова наивна?
От една година насам хапя по навик устните си точно там, където хапеше и ти.
Стана ми навик.
Дори започнах да слушам същата музика.
Чувствам се по-близо да теб така.
Защо трябваше да си всичко, което търся?
Защо си толкова перфектен за мен мамка му?
Дори с всеки гаф от твоя страна си оставаш перфектен.
Липсваш ми няма да го крия.
Аз и не мога.
Няма да лъжа.
Не съм добра в това.
Пиша това само, защото не знам как иначе да споделя това, което чувствам.
Пиша, защото ти ме научи на това.
Пиша, защото ти си и причината да го правя.
Пиша, защото това е начинът ми да ти кажа, че те иска.
Майната им на сълзите.
Нека се стичат щом искат.
Бих понесла всичко...само не и теб да те няма в живота ми.
Моля те поне това не ми отнемай.
Отне ми любовта, която уж ми даде.
Не ми отнемай теб.

100% има грешки от невнимание, но просто в момента ме мързи да го редактирам 😅😅😅😅❤