Случвало ли ви се е понякога да изпитате болка само от една снимка или от един прочетен текст? Искам да кажа примерно ако са ви разбили сърцето и видите след месец, два, три снимка с новата/новия, а вие все още изпитвате някакви чувства към този човек. Бихте ли се примирили с това? Макар и той сега да е щастлив. Бихте ли се радвали за него докато вие страдате?
Аз лично преди малко прочетох отново какви ''поеми'' съм писала и честно казано разплаках се. И той самият ги е чел. Може би само заради него продължавам да ги пиша. Беше ми казал, че писането е начин за изразяване на чувствата. Научих много неща от този човек и съм му искрено благодарна за всичко. Радвам се, че не успях да изгоня и него от живота си.
Вижте знам, че не съм най-най-добрия човек в писането, но....ще може ли този път поне един от вас(хората, които все още четете това) да си каже мнението за моите бози.
Бих се радвала ако разбера дали ви харесва това, което пиша или да сменя насоката. Наистина се надявам поне един човек да си каже мнението затова в коментарите. Благодаря за вниманието!
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
