Случва ли ти се да мислиш за мен? Има ли моменти, в които ти липсвам? Даже изобщо сещаш ли се, че съм жива?
Отговорът на това е едно голямо, тлъсто НЕ.
Би ли искал поне за момент да не видиш? Защото аз да. Липсваш ми. Клишенце... мдда. Намирам си нови хобита знаеш ли? Хахаха. Представи си. Аз градинарка.
Двора ми е пълен с любимото ти цвете същото, което имаш татуирано на лявата ръка. Полагам особени грижи за тях. Напомнят за теб.
Грехът, но умеещ да се защитава с бодлите си. Ти си съвършената роза в човешка форма.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
