Цялото това нещо е странно.
Явно ще остане така.
Лесно се отказахме.
Жалко е, а можеше може би...не знам да излезе нещо.
Иска ми се да беше тук.
Винаги ще те помня.
''Обич'' това ми подари и ти благодаря.
Това беше нещото, на което ме научи.
Да не си давам сърцето толкова лесно.
А да бъда търпелива.
Обаче знаеш, че търпението не ми е добродетел.
Било е писано така да стане.
Искам донякъде да не го бяхме започнали.
Чакам да се върнеш....може би.
А ти няма да го направиш.
Малко късно го осъзнах, а?
Ти беше тук, но те оцених твърде късно.
Е, ще се постарая да не го правя вече.
Беше хубаво.
Благодаря ти, но оставам прокълната. (Прочети първите букви от всяко изречение) (Първата любов си остава тръпка завинаги)
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
