Глупачка съм.
Това всички го знаем.
Опитвам се да сме приятели, а ти директно ми биеш шута.
Сериозно ли?
Аз се опитвам поне.
Има ли смисъл изобщо?
Не мислиш изобщо да ми говориш, пишеш или поне да ми сийнваш има ли някакъв смисъл?
Има ли смисъл изобщо да пиша?
Да се опитвам?
Мислех, че си наранен.
Ти си егоист мамка му.
Никога не ме попита как се чувствам.
За една година дори не попита как съм или какво правя.
В главата ти нещото свързано с мен е само това как да се отървеш от мен.
След като толкова много ти досаждам и съм ти писнала имай смелостта да ми го кажеш.
Поне този път.
Знаеш ли?
Мислех, че аз съм страхливката.
Да страх ме е да не те загубя, защото ми писна хората в живота ми да си тръгват, а аз да не мога да направя нищо.
Но...ако толкова много искаш да ме няма...
Аз не мога да те задържа.
Ако искаш да се разкарам просто го кажи.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
