Паля цигара и се наслаждавам на момента. Успокоението идва. Бавно, но все пак идва. Дима ме обгръща. Мразя да пуша, но само така не мисля за теб. Не ме интересува колко вече са греховете ми. Поддадох се на най-големия - изкушението. Поддадох се на теб. Изпуших цигара. Пак идва мисълта. Пак идваш ти, този път за последно. Идва мига да кажем сбогом. Отново паля цигара, прогонвам те от тук. Не искам да кажа сбогом. Не искам онова стягащо чувство в гърдите са идва. Не искам да си ходиш. Затова по-добре да не мисля за теб. Така няма да си идеш, защото на практика не си идвал.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
