В мислите си те изгубих, не те намирам вече. По-лесно е, по-спокойно също. Но нещо липсва. Липсват чувства, липсва болка. Сякаш лишена от всякаква емоция се опитва да те намеря отново, само за да изпита пак нещо. С теб бивам прокълната само на болка и разруха да се натъквам. За щастие няма да те видя вече. Колкото и силни чувства да съм имала към теб сега осъзнавам, че трябва да те мразя. Ти си човек, който кара другите да страдат, за да е щастлив. Всичко друго бих ти простила, но не и едно нещо. Накара ме да се чувствам като боклук в собствената си кожа. Чувствах, че не съм никому нужна и желана. Чувствах, че не трябва да съм жива. Чувствах, че съм повредена, а излезе, че от нас двамата аз съм цялата.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
