Позволи ми за сбогом
Позволи ми за сбогом,
когато вече те няма
да ти кажа, че те обичах,
че страдах, горях.
Позволи ми сега
без капка измама
да ти кажа, че чаках,
жадувах, копнях
Позволи ми сега, защото те няма
да те нарека '' обич на моя живот'',
да ти кажа, че пак те обичам,
че пак за тебе ще пазя любовта
Позволи ми сега да говоря открито
Аз искам да бъдеш винаги с мене
Нямах право да ти казвам това,
но не ме забравяй днес в последния ден
Позволи ми за сетен път да те погледна
да запомня завинаги твоите очи
Не казвай нищо. Аз съм с теб.
Твоят глас дълбоко в мен звучи.
Позволи ми за сетен път нежно да пия от живия извор на твоята душа.
Позволи ми студените, скръбни длани да сгрея за сетен път в твоята ръка.
Неизтривай сълзите ми. Нека се стичат за последен път нека да бликат от моите очи. За последен път казвам великите думи!... Обичам те!!!
Не казвай нищо! Замълчи!
Аз те обичам, аз ти прощавам
Сбогом за винаги... и всичко прости
Не искам да помниш....
Аз те обичам....., а ти забрави!
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
