Ела и ръката ми хвани.
Нека полетим високо над всички стени и прегради.
Ела и ръката ми хвани.
Повече не искам.
Това ми стига.
Искам те тук и сега.
Нека останем във вечността.
Само аз и ти.
Само аз и ти.
Ние двамата...ръка за ръка.
И нека всеки знае, че ние сме вечност.
Това си подарихме.
И нека всеки знае, ръка за ръка, можем всичко.
Нека всеки знае, заедно ще се вдъхновяваме и заедно ще творим.
В строфите заключени, копнеещи един за друг.
Така ще останем уви, докато съдбата друго не реши.
В света жесток заедно.
Само аз и ти.
И тъй докато вечността друго не прецени.
Докато съдбата не ни разедини.
Двама ще сме аз и ти, чак до късни старини.
Само аз и ти.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
