Заблуда. В това живея. Времето минава. Шибаните спомени остават. Мислех, че ми минаваш, а се връщаш по-болезнен от всякога. Допреди няколко часа ми нямаше нищо. Даже бях щастлива. Скъсахте отново. Жалко е, но това ме зарадва. Стана ми тъпо, защото тя разби всичко. Бях щастлива мамка му. За момент наистина бях. Искам да се върна в 14.11 и да остана там. До теб поне още веднъж. С всеки ден все повече забравям тези малки неща, които правеше. Иска ми се да си тук. Ти все още я обичаш. А аз все още те чакам.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
