"Тетрадката" на депресиите

103

Излъгах.
Шибано много излъгах.
Знаеш ли защо?
Защото съм една шибана страхливка.
Страх ме е да не си тръгнеш и ти.
Все още чувствам нещо.
Не ми пука дали ще съсипя това ''приятелство'' с признанието си.
Не мога да съсипя нещо, което отдавна го няма.
Опитвам само, защото държа на теб, но какъв ли смисъл има.
На теб дори не ти пука за мен.
Защо ли съм толкова тъпа, че да си мисля, че поне малко ти пука?
Знаеш ли?
Ти беше човекът, който най-добре ме разбираше.
Колкото и да те искам обратно няма да те получа и е за добро.
Жалко, че този, на когото най-много държа ме игнорира.
С радост бих искала да пратя и другите неща, които писах, но това стига.
Не ми пука дали ще го прочетеш или не.
Опитвам да споделя чувства, които ти тиквенико ме накара да изпитвам.
Дано се чувстваш горд.