Макар и разделени се надявах щастието да ни сполети. Надявах се са бъде щастлива с него и едва ли скоро щях да го видя.
Може би това беше краят на нашата недоразказана история, която едва ли някога щеше да намери своя край.
Две сърца, които безумно се обичаха. Две души, които не можеха една без друга, но всичко бе против тях.
И ето, може би това беше краят на една незавършена история или пък началото на две нови, кой знае..?!
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
