"Тетрадката" на депресиите

99

Хаха и знаеш ли кое е смешното в нашата история?
Ти ще си поредното ''нещо'', от което рано или късно ще се откажа.
Честна ще бъда сега.
Хем искам това, хем не.
Да си далеч от мен.
Но някак винаги си в ума ми.
Ти не можеше да ми кажеш истината в очите, а аз не мога да ти пратя в момента почти нищо от това, което пиша, защото ще се сетиш, че е за теб и дъъъъ (Знам, че е с буквата А спокойно хахах).
Нямам смелост да ти ги пратя.
Та ние едва крепим това ''приятелство''.
Главно за мен говорим.
Главно аз ти пиша.
Ако не го правя ти няма да се сетиш, че съществувам.
Като си пишем се сещаш затова, което си ми причинил.
За лъжите.
Но замисли ли се поне за секунда затова, което ми причиняваш в момента?
Непознати с общо минало...това сме ние.
Знам, че опитваш само и само, за да не ме нараниш пак.
Благодаря.
Но мисля, че и двамата знаем, че това няма как да стане.
Няма да сме приятели.
Или поне не и както преди.
Знаеш, че не съм добра в изразяването, но ще се опитам.
Ти само чети... Става ли?
Знам, че прекалих през тази година и наистина съжалявам.
Знам, че съм досадна и затова съжалявам (уплакването към производителя моля хаха).
Знам, че ставам доооооста жалка, но честно ли, не ми пука.
Знам и ти знаеш по това ''цвете'' (по скоро бурен) все още има листа.
Знам, че ги чакаш да  паднат.
И аз го искам.
Когато се опитвам да пиша, да чувствам нещо за някой друг...не се получава.
Не мога.
В съзнанието ми се появяваш ти, ти и само ти.
Поредното клише съм знам.
Депресарка съм знам.
Филмарка също да не забравим.
Не те обвинявам за нищо.
Имам чувството, че на моменти ти сам се обвиняваш.
Сам го каза.
Това, че аз съм ''почти'' готова да те преодолея не значи, че ти си готов да опреодолееш това, което ми причини.
Спокойно.
Не го тълкувам все едно не си готов ти да пуснеш мен или, че не си ме забравил.
Но явно вина или нещо подобно те ''преследва'' и затова се опиваш като уж мой приятел да я изкупиш.
Понякога, за да се отървеш от нещо трябва да му се отдадеш.
Още едно клише да.
Все по-малко думи остават.
Може скоро да дойде и края.
Не искам вината да те преследва.
Но все още донякъде не искам и да те пусна.
Опитвам да порасна, да превъзмогна детското в себе си и да те пусна наистина.
Въпросът е там...
Можеш ли да изчакаш още малко докато порасна напълно?
За да можеш да се отървеш от мен този път наистина.
Смисъл от чувствата ми.
И един въпрос ме преследва от известно време.
Ако ме няма ще се сетиш ли за мен все някога?
Ще ти липсвам ли поне малко?
Ще ме забравиш ли, Пати?
Страх ме е, че някой ден няма да ме помниш.
Че ще се чувствам още по-сама, отколкото съм всъщност.
Страх ме е от това да съм сама.
Напълно сама.
Страх ме е от самотата, която ти ми подари.
Страх ме е да не ме забравиш напълно, но май скоро ще се сбъдне.
Просто съм страхливка.