Какво по-хубаво от среднощна поезия и музика? Изпълват ти душата, а времето се изнисва неусетно. Изчиствам ума си и вече не мисля за теб. Кого ли заблуждавам - себе си или теб?
Не спирам да мисля. За пореден път образът ти е в главата ми. Преследваш ме дори в съня. Няма ли мисълта за теб да ме пусне най-накрая. Имам нужда от почивка. Психически ме изтощаваш. Разкарай се. Моля те! Това не се издържа. Ти си навсякъде и никъде. Що за същество си ти? Проклето може би? Тогава защо с проклятието съм аз? Защо страдам вместо теб? Ти си един шибан патладжан, но вече знаеш това.
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
