Мислиш си, че съм вечно усмихната? Мислиш си, че никога не съм плакала?
Ела и погледни в очите ми. Виж тъгата и болката ми. Най- важното, виж самотата в кафявите ми ириси.
Усмихвам се да, но замисли ли се дали се усмихвам истински? Дали съм плакала? На това може да ти отговори само възглавницата ми, ставала ненадеен свидетел на сълзите ми. Колкото до самотата, заобиколена съм от хора. Да... някой се интересуват от мен, а други необръщащи внимание на съществуването ми. Какво значение има това дали съм заобиколена от хора щом този, който искам да е в момента до мен го няма? Какво значение има дали се чувствам самотна? Все пак никой не забелязва. Никой не забелязва, че усмихната ми е по-изкуствена от усните на половината момичета по света. Никой не забелязва радостта и тъгата, когато говоря за този човек. Дори той самият не ги забеляза и няма да ги забележи. Никога, защото никога повече няма да го видя. Надявам се за добро.
Дневна доза депресия
YOU ARE READING
"Тетрадката" на депресиите
PoetryТук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.
