Търсене на души ( Soulless )

Глава 45

Събидих се във влажно и студено място, а главата ме болеше така сякаш са ме ударили с тухла четворка. Усетих, че нещо ми тежи около китките и глезените, когато си повдигнах ръцете разбрах, че това се вериги. В опит да ги отскубна от стена започна да ги дърпам надявайки се, че там им е слабото място и ще се справя, но не успях. Реших да не хабя повече сили и да се огледам. По стените имаше лампи, но светеха по слабо и от свещи, чуваше се капене на вода от някъде и цвърчене на мишки, помещението беше много студено, бях изляза за тренировките по тениска, с която буквално вече треперех, а проклетата влага сякаш влизаше в костите ми. Бях няколко часа в студеното помещение, когато двама мъже влязоха и ми сложиха превръзка около очите, махнаха веригите, хванаха ме за подмишниците и буквално ме влачина на някъде. 

След известно време мъкнене из разни помещения, най - накрая ме оставиха и махнаха превръзката. В стаята беше толкова светло, че едва успях да различа какво има в нея, единствено фиксирах нещо като маса за аутопсии.

- Известно време ще ти дразни на очите. - констатира мъж с непознат глас.

Мъжете, които все още бяха зад мен ме хванаха и оставиха на масата. Помислих си, че ще правят разни експерименти с мен. Бях ужасно уплашена.

- Къде съм? - попитах с треперещ глас. 

Доктора не каза нищо, просто ме изгледа с поглед, който казва"как изобщо ти хрумна да зададеш този въпрос". Добре, че поне вече виждаж. Докторът отиде нанякъде донесе ми одеало и ме покри с него.

- Аз съм Доктор Питърс.- каза нисичкият доктор, който приличаше на буренце: нисък и пълен, имаше дружелюбна физиономия, беше с мустак и дъга неподържана бяла коса - малко приличаше на луд учен - Аз отговарям за здравните въпроси тук.

- Какво ще правите с мен?

- Ще направим малко изследвания. 

След като каза това той изкара толкова много игли и спринцовки, че се зачудих какви точно ще са тези изследвания. Докато той внимателно и старателно разглеждаше иглите, успях да разгледам стаята. Приличаше на обикновен лекарски кабинет - целият в бяло, единствените, които се откроявахме бяхме аз и мъжете, които ме докараха, те си стояха до вратата. Нямаше как да избягам.

- Какви изследвания? - попитах след известно мълчание.

- Нормалните, които всеки път си правиш в болницата.