Търсене на души ( Soulless )

Глава 38

На сутринта в 5 сутринта паркирах колата пред входа на гората. Като тръгвах от къщата видях, че Мат го няма за това предположих, че ме чака в гората, но като се огледах не го забелязах никъде. Разходих се малко, но стоях близо до колата, за да го видя ако дойде. След около час чух познато ръмжене. Синеоката пантера стоеше на метри от мен.

- Най накрая реши да се появиш! - казах с лек тон.

Тогава пантерата тръгна бясно към мен. Започнах да бягам навътре в гората, мислех че Мат ще ме хване и този път няма да са само синини, личеше си, че е много ядосан, но не знаех за какво. Трябваше да се съсредоточа, но как да разминавам дървета, да си гледам в краката да не се спъна в някой паднал клон и да наблюдавам действията на пантерата. Тогава се замислих за думите на Стейси, да стана едно цяло с пантерата.  Как да се доверя на нещо, което не усещам? Видях, че пред мен има яма. Реших да скоча, нямаше нищо за губене. Скачайки затворих очи, като се приземих усетих, че вече не съм аз, бях успяла да мина в животинската си форма. Толкова се зарадвах, че за момент забравих, че всъщност ме гонят. Последният път като усещах тази свобода и скорост беше доста отдавна. Не се оглеждах и не внимавах , по едно време усетих, че губя земя под краката си, много бързо се наложи да осъзная какво се случваше, падах в дерето. Пързалях се по земята и ме удряха клони и камъни, опитвах се да се хвана за някои от клоните, но бяха прекалено тънки и се чупеха. Мат го нямаше, аз слизах все по - надолу и вече не виждах пътя, от който идвах. Като се приземих усетих как нещо в крака ми прищраква. След като усетих болката отново се върнах в нормалната си форма, опитах се да стана, но левият ми крак ме болеше ужасно. Започнах да крещя името на Мат, не знаех какво друго да направя. Сигурно 10 минути нищо не се случи, освен че долната част на левият крак увеличи размерите си 3 пъти. Чух нечии стъпки и не дълго след това видях синеоката пантера, дишаше дълбоко.

- Защо ли не се учудвам? - каза секунди след това Мат, изправен в нормалната си форма.

- Съжалявам, отнесох се.

- Не можеш ли да станеш, зайче?

- Ако можех щях ли да седя и да крещя името ти? - погледнах го на криво

- Обади се на гаджето ти да те вземе. - каза гнома, обърна се и тръгна бавно.

- Мат, ти сериозно ли? 

Той се засмя и дойде да ме вземе. Носейки ме тръгнахме да излизаме от гората. Бях толкова близо до него, че чувах сърцето му. Странно, че ми хареса да го слушам. Усетих топлина на бузите си и разбрах, че съм се изчервила. Мат гледаше напред изглеждаше сякаш нещо го притеснява, лицето му беше някак сковано.