Глава 4

439 39 2
                                    

Някакси стигнах до стаята ни . Отворих вратата и погледнах Стейси . Тя се изправи стресната от кървавия ми вид и каза нещо . Не я чух , малко след секунда погледа ми се замъгли и тялото ми отказа . Всичко стана черно . Събудих се в болницата. От мен  стърчаха тръби , бях с превързано дясно око и превръзка на мястото , където Уил се опита да изтръгне сърцето ми с джобно ножче .  Даже не бях усетила , че ме е порязъл . Погледнах към коридора , пред стъклената врата стоеше Стейси с Мат . Защо Мат е тук?? Когато видяха , че съм будна влязоха в стаята .

- Как се чувстваш? - попита нежно тя.

- Имала съм и по - добри дни. - отговорих .

- Какво се случи? - беше любопитна и загрижена.

- Много неща . Докато се прибирах от китайския ресторант , Уил изкочи от парка . Опитах се да му помогна и да се свържа с бърза помощ , но той каза , че ми иска сърцето . Стреснах се и побягнах ,както си личи той ме хвана . Каза нещо за някаква Марша и точно като си мислех , че умирам се появи една огромна пантера . Мисля , че го уби , а аз побягнах. Това е в общи линии. - отговорих опитвайки се да не преживявам ужаса отново .

- Коя е Марша? - попита Мат.

- И аз това искам да знам . Искам да я видя и да и кажа , че тя няма да се доближава до сърцето ми. Няма да стане . То си е мое!

- Успокой се , зайче, ще получиш инфаркт. - засмя се Мат.

- С Мат ще се опитаме да разберем нещо за нея. - успокои Стейси .

- А след това може би аз взема сърцето й . Тогава няма да има от какво да се притесняваш . - каза Мат.

- Колко благородно...- обелих очи.

Останах само в болницата , а историята от снощи се въртеше отново и отново в главата ми .Стреснах , се когато сестрата влезе в стаята.

- Спокойно , дете. - каза възрастната сестра - Идвам да махна системите , ще те изпишем след визитацията . Ти си героиня.....Уил е нямал твоя късмет.

- Какво ? - изненадах се от казаното.

- Нали ви нападна диво животно , миличка? Той е бил разфасован буквално.

- А...да. - направих се на ударена , каквато бях - Тук нали няма пантери?

- Не. - засмя се тя - Защо?

- Те са любимите ми животни .- усмихнах се насилено.

На вратата се почука и влезе полицай Роджърс . Сестрата излезе след като ме освободи от системите. Знам защо полицая беше дошъл и знаех , че трябва да го излъжа. Никой нямаше да повярва на истината . Вече бях казала всичко на Стейси и Мат , но те приеха всичко прекалено леко.

Търсене на души ( Soulless )Where stories live. Discover now