Търсене на души ( Soulless )

Глава 2

На следващия ден започнаха лекциите. Трябваше да намеря Литературния факултет за първата си лекция. Бях развълнувана. Литература и четенето ми бяха любими , за това специалността беше като създадена за мен. За щастие със Стейси бяхме в една специалност и не ми се налагаше да се сблъскам с гадното чувство , че не познавам никой. Преди да влезем в унивеситета минахме да си вземем кафе. Имахме нужда от кофеин след партито снощи и мизерните 3 часа сън. Щом тръгнахме към университета видяхме полицейска кола отпред.

-Какво ли става? - попитах сънено.

- Не знам. Може да е нещо рутинно след изчезването на момчетата. - отговори Стейси. За почти не спала имаше доста свеж вид и разумна мисъл.

Влязохме в сградата на университета. Всички ни гледаха сякаш носим табела "Аз съм заек. Зяпай на воля." . Явно на хората тук не им пукаше , че и ние ги виждаме. По навътре в коридора зърнах Мат. Беше с някакво момиче и се усмихваше. Боже....каква усмивка имаше само. Мелани дойде при нас и ме сръга.

- Лиса , помни! Мат е по забранен и от Забранения плод! - каза Мелани размахвайки ябълката , която държеше в ръката си.

- Няма да го пипам.Само гледам. След като снощи го изкарахте черната овца на града , сякаш се страхувам да се доближа до него. - казах.

-Лиса, закъсняваме! - Скара ми се Стейси и се наложи да се разделим с Мелани , която учеше история.

Когато стигнахме залата наистина бяхме закъснели. В стаята имаше двама представители на полицията. Погледнаха ни накриво , а ние заехме първите свободни места , които видяхме.

- Всички ли са тук? - обърна се единия полицай към професора.Той вдигна един списък , преброи ни и кимна,

- Така, снощи е попаден сигнал за изчезнало момче. - настъпи шумотевица и полицая млъкна за секунда - Казва се Уил Майкълс и е трябвало да бъде във вашата специалност. Заради последните три случая на момчета изчезнали и след това намерени убити , ще разпитаме целия университет. Ще ви викаме на случаем принцип . Не се плашете. Тове е рутинна процедура .Помислете добре и ни кажете ако имате някаква информация за Уил.

Със Стейси се спогледахме. Когато полицаите излязоха вече можехме да говорим свободно.

-Още едно изчезнало момче . - каза Стейси видимо тъжна и сви юмруци.

-Стейси , спокойно ще намерят извършителя. Няма как да не го намерят. Всъщност надявам се да го намерят , ще е налепо да не го намерят.