Два дни след случката в хотелската стая аз, Стейси, брат ми и Том бяхме стегнали багажите готови да тръгнем за Линколн. Наложи се да изчакаме малко заради подозренията отгоре ни, но след като се оказа, че кръвта е изкуствена ни разрешиха да напуснем града. Алекс никак не си поплюваше, за него важно беше да има някой зад решетките изпрати буквално цялата стая за изследване на ДНК и тем подобни, наистина е откачен.
Всеки път щом видех Мат през тези два дни ми ставаше мъчно. Не говореше с никой, беше изолиран, с другите поне имаше някакъв зрителен контакт, но не и с мен. Личеше си, че ме отбягва умишлено. Не идваше на тренировки и тренирах с Хенри и брат ми, но не беше същото, въпреки, че Мат е свръх агресивен по време на тренировки поне научавах нещо. Стоях замислена така и се ядосвах, докато Стейс и Брад си гукаха колко били развълнувани, че заминават, а Хенри изпращаше всички. И гнома беше там, но стоеше и само гледаше отстрани. Тръгвайки се обърнах към Мат, той извърна поглед сякаш не ме познава.
- Чао, гном! - казах му и излизайки през вратата видях лека усмивка на лицето му.
Добре, вярно гардероба ми беше с биполярно разстройство, но се замислям, че и Мат може би е с такова. Качвайки се в колата Том започна да задава въпроси за родния ми град, бяха толкова много, че едва успявах да отговоря на един преди да е задал друг. Брад ми и Стейси седяха на предните седалки говорейки си тихо, личеше си, че нещата между тях се развиват добре, и че се обичат. Явно по някое време съм заспала, защото се събудих влизайки в Линколн.
- Толкова се вълнувам! - каза Том.
- Не сме тук на екскурзия! - скара му се брат ми.
Потърках очи осъзнавайки, че скоро реалността ще ме плясне по лицето като с мокър парцал. Знаейки какво е сторила майка ми се чудех какво ще разбера още, ако изобщо може да разбера нещо по - лошо от това. Спирайки пред къщата ни, направо ми призля, удари ме вълна от спомени от детството ми и огромно количество гняв, което тялото ми едва сдържаше в себе си. Явно усетил всичко Том ме хвана за ръка в опит да ме успокои. Обърнах се и му се усмихнах наистина ми помогна да осъзная, че имам някой до себе си. Поех дълбоко въздух и излязох от колата. Момчетата сваляха багажа, а ние със Стейс седяхме до колата.
- Е това е... - каза Стейс с тих глас.
- Да, тук би трябвало поне да получим някакви отговори.
ESTÁS LEYENDO
Търсене на души ( Soulless )
FantasíaЛиса е на пръв поглед обикновено момиче , отивайки в Дол Таун нещата рязко се променят за нея. Още в първия ден в университет Оливър Хигинс тя разбира за поредица неразкрити убийства , които привличат вниманието й и променят живота й завинаги.
