Стоях на масата трепереща, докато Браян търси нещо из оръжията, взе една кука за плетене и се обърна към мен. Усмихна се някак психарски, от погледа му ми идеше да повърна, караше ме да се чувствам сякаш всичко за мен приключва.
- Сега ще разбереш през какво мина дъщеря ми! - каза той и заби куката в левият ми прасец.
Изпищях болката беше толкова силна, че едва стоях на едно място и ме беше страх да погледна към крака си. Усетих как сълзи се стичат по лицето ми. Той хвана куката, която все още беше в прасеца и започна да я върти, изкрищях колкото силно мога, тялото ми започна да трепери и студена пот ме обля. Той се усмихна криво и хвана лицето ми, за да го гледам право в очите.
- Сигурно се питаш какъв полицай съм, че да го правя. Тиша не ми е истинска дъщеря. Идея си нямах каква е докато не ми разказа Алекс. Когато я осиновихме тя не беше по - различна от тази Тиша, която ти познаваш, с годините ми направи впечатление, че е различна, но за нас с майка и нямаше по - важно от това, че след годините безуспешни опити най - накрая имаме дете, което да отглеждаме заедно. Две години след като я осиновихме майка и умря при катастрофа, Тиша също беше в колата, но беше невредима. Оставайки само двамата се заканих да я пазя с цената на живота си. Като влезе в университета тя поиска да е самостоятелна, за това купих къщата, в която я убихте
- Тиша беше ли така добра да ти разкаже какви прави в мазето си? - попитах го едва, от болката гласът ми едва излизаше.
- Никога не ми позволи да вляза там, а и не ме интересува какво е правила, за да оцелее. За мен най - важната беше тя, след като изгубих любовта на живота си, вие ми отнехте единствената причина останала ми да живея! - каза той и хвана един скалпел.
Мина от дясната ми страна, отряза долницата ми и започна да сваля кожата от дясното ми бедро смеейки се. Крещях колкото глас имам и се опитвах да се отскубна от тъпата маса, имах чувството, че всеки момент ще припадна, тук нямаше кой да ми помогне - нямаше как да си позволя да изгубя съзнание. Той махна едно парче кожа и го хвърли зад себе си.
- За яростно животно си лесна за пречупване.- каза Браян - Предвид какво си, мислех, че ще ми е по - трудно да се справя с теб.
След това отново отиде до масата, която беше отрупана с неща за мъчения. Вече не знаех къде се намирах, погледът ми беше замъглен и едва си поемах въздух. Куката още стърчеше от прасеца ми и това спираше кръвта, която иска да излезе, но в съзнанието си бях сигурна, че ще умра.
ESTÁS LEYENDO
Търсене на души ( Soulless )
FantasíaЛиса е на пръв поглед обикновено момиче , отивайки в Дол Таун нещата рязко се променят за нея. Още в първия ден в университет Оливър Хигинс тя разбира за поредица неразкрити убийства , които привличат вниманието й и променят живота й завинаги.
